Спазих ли си обещанието?
Малка равносметка
Водя този блог, макар и на моменти не толкова редовно, от една година. Едно от добрите решения за годината е, защото писането дава свобода на естествения интелект, (а аз го предпочитам пред изкуствения1), помага за подредената мисъл, а на мен подреждане на мисълта, както установихме, ми трябва2. Оказа се по-ефективно от воденето на дневник, защото понякога забравям да пиша, когато имам такъв3. Освен това ми помогна да обръщам повече внимание на думите, които използвам4 , и си дадох сметка че когато човек пише, трябва да подхожда с отношение към думите, които използва. В противен случай се наблюдават някои нелепи неща5. Говорих ви за живота си в София и в малкия град цели два пъти6. Станах на 207, дирижирах8 и шофирах. Дори бях съавтор на статия9.
О, да, това беше неоргинален начин да ви препратя към най-добрите си неща от тази година, но сега идва време и да обърна внимание на обещанието, което си дадох в началото на годината, и което се намира в първата ми статия10, а именно: “Прочетох ли повече книги, отколкото купих, или загубих битката с консумеризма?”
Имам ТОП оправдание за отговора на този въпрос и той е: имам страхотни приятели, които знаят, че искрено ще се зарадвам на книга, така че това не се брои за покупка, дефакто.
Но няма да протаквам повече, ето какво четох тази година и дали го препоръчвам
Скандалният живот на Евелин Хюго – Тейлър Дженкинс Рийд – мнението ми е изразено в статия тук.
Игрите на глада: Възпламеняване – Сюзан Колинс - може би ще имам цялостно мнение като прочета цялата поредица, но мога за момента бих казала, че е много добро представяне на най-гнусните черти на нашето общество
Яж, моли се и обичай – Елизабет Гилбърт – това е от този тип книги, които аз наричам “trip книги”. Героят пътува и израства. Не съм гледала филма. Книгата беше приятна.
Моя мрачна Ванеса – Кейт Елизабет Ръсел – една от най-тежките книги, които съм чела тази година. Като “Лолита” е, само че от гледна точка на жертвата, която не знае, че е жертва.
Мъжете си падат по кучки – Шери Аргов – това е едно от нещата, които четох, защото искрено се забавлявам с “книгите за житейски опит и даване на съвети”. Подхванах я, защото приятелка ме предизвика, заради кликбейт-заглавието. Едно от най-абсурдните неща, които съм чела, посмях се.
451° по Фаренхайт – Рей Бредбъри – много добра книга на Бредбъри, но той има по-добри неща.
Илюстрованата жена – Рей Бредбъри – по-добрите неща.
Празни мисли на един празен човек – Джером Джером – Джером пише като мен, само че по-добре и се е сетил за някои неща 120 години по-рано от мен.
Жените на Джейк – Нийл Саймън – това е пиеса за оувъртинкъри.
Кротката – Фьодор Достоевски – поредното доказателство, че Достоевски е един от най-съвременните ни автори.
При закрити врата – Жан-Пол Сартр – пиеса, която може да прочетете за около 40 минути и после цял ден да си мислите: “Какво по дяволите четох?”
How to kill men and get away with it – Кити Колинс – не е наръчник, заклевам се. Не е и добра книга, при всички положения.
Шинел – Николай Гогол – добре, но…има по-добра тъжна руска литература.
Десет женски изневери – Катя Антонова – бонус точки за това, че е на български. Всъщност са 10 разказа по актуална тема. От тях имаше няколко добри. Последният, например.
Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет – Робърт Пърсиг – като “Малкият принц” е. Трябва да я прочетеш няколко пъти и всеки път ще намираш нещо ново.
На Изток от Рая – Джон Стайнбек – Има причина да кръстя тази година “годината на Стайнбек”.
За Мишките и хората – Джон Стайнбек – същото като горното.
Учителят – Фрида Макфадън – значи, има причина да чета малко съвременни книги и тя не е защото се правя на псевдо-интелектуалец. Проблемът ми със съвременната литература не е сюжетът, на който те залагат. Да, книгите на Фрида Макфадън могат да бъдат страшно интригуващи заради т.нар. “обрати”. Те не са лоши, даже на моменти са наистина неочаквани. А в повечето “класики” сюжетите дори не са кой знае какво, напротив, изключително семпли са. Проблемът ми в съвременната литература са думите, за които говорихме по-рано. Днешните писатели просто ръсят думи. Нямат отношение към тях. Ползват ги не като четки за рисуването на картини, ами като чукове за забиване на пирони. Или с прости думи – като инструмент за вършене на работа. Само дето ако претендираш, че пишеш художествена литература, значи че претендираш, че правиш изкуство. Като правиш изкуство, значи трябва да подхождаш с внимание и прецизност към изразното си средство, а то е думата.
Никога не ме лъжи – Фрида Макфадън – същото важи за тази, но тук и обратът беше тъп.
Дейзи Джоунс и The Six – Тейлър Дженкинс Рийд – това е втория пример за съвременна литература, която харесвам. И то на една и съща авторка. До месеца на влюбените, трябва да имам готова статия за нея, защото си заслужава. Радвам се, че годината започна и завърши с Тейлър.
Няма да ви мъча повече - наравно са. Купените и прочетените книги.
Но и не помня коя година съм чела толкова, колкото тази, и то толкова различни неща, така че се гордея със себе си. До голяма степен писането в блога ме амбицира да чета повече също. Стараех се много да не подхождам високомерно към нито един жанр и да давам шанс на всичко, и както виждате, ами…дадох. Същевременно е хубаво, че 80% от изборите ми бяха добри. Няма как да не ме радва и фактът, че препоръките ми повлияха и на други хора. Така че за да обобщя: Консумеризмът може да си гледа кефа, аз съм доволна от себе си.
Няколко новогодишни обещания за другата година:
Да пиша повече за разсъжденията си относно книгите, които чета, защото иначе ги забравям, а искам да мога да говоря за тях.
Забелязвате, че авторите са предимно американци. Мда, искам да поразнообразя не само жанрово.
Няма да е лошо да чета по-системно и редовно, вместо да мисля за количество.
Да не си губя времето да довършвам книги, които не харесвам.
Та това за равносметката от четенето.
Колкото до по-голямата…
Благодаря на всеки един читател, който е отделил от времето си, за да прочете това, което искам да кажа през тази година. Благодаря за разговорите, които сме водили, и които са ме вдъхновили да пиша за статиите, както и обратното, благодаря за разговорите, които сме водили въз основа на някоя статия. Бъдете здрави, ще се видим догодина.
Какво не е окей с образованието ни - отбийте се и прочетете и другите статии на страницата на Линия в пясъка, препоръчвам
Поздравления за прочетените книги! Аз също си поставям подобни цели (по една книга на месец, от този сорт). Колко успешно? Това няма да споделям, хаха. Но имам въпрос? Каква е рутината Ви за четене на книги? Тоест кога и по колко страници четете? Всеки ден по малко, сутрин или преди лягане? Или като грабнете книга, не я пускате докато не стигнете края?