Как да станеш професионален peoplе-pleaser в няколко лесни стъпки
тУториАл
Едно от ироничните неща в живота е, че си различен човек за всеки, с когото се срещаш. За някои си мълчалив, за други - никога не спираш да говориш. Някой те запомнят заради добротата ти, други заради моментът, в който си си тръгнал. Ти си злодей в нечия история, и герой в друга. За повечето си просто преминаваща мисъл, име, което те знаят.
- тъпо цитатче някъде из нета
Някъде из дълбоко-формиралите се коренни спомени на моето съзнание, които са неконкретни и замъглени, но явно съществено важни за бъдещето, се намира изречението: “Не бъди егоист. Да си егоист е лошо”. Затова ще споделя всички етапи, през които минах, за да спазя това. Следвайте ги и ще усвоите изкуството на people-please-ването до абсолютно съвършенство.
Започнете да си задавате въпроса “Преча ли на някого?” колкото се може по-често. Бонус точки, ако отговорът винаги е “Да”, без значение дали отговаря на реалността или не.
Когато сте с хора, мислете и питайте за това какво искат те, бъдете добър слушател.
Не говорете много за себе си, не сте толкова интересни, колкото си мислите.
Старайте се всеки ден хората да остават с добро впечатление за вас.
Когато някой ви накара да се чувствате зле, самобичувайте се, най-вероятно има за какво.
Мълчете си, когато има проблем, защото иначе създавате драми и рискувате да обидите някого, като цяло избягвайте спорове, бъдете съгласни с всичко.
Помагайте на приятелите си винаги, независимо за какво имат нужда от помощ и какво ви коства тя.
Бъдете толерантни.
Не изисквайте същото отношение от тяхна страна, те са различни хора, не мислят като вас и не са ви длъжни.
Ако хората ви мачкат, значи трябва да сте по-смирени.
Мисля, че можете да се досетите, че макар да има някаква истина и правдоподобност в тях, колкото и абсурдно да звучат, това са стъпките да станеш много добър в това да угаждаш на другите хора. Само ‘дето щеше да бъде прекрасно това поне да ви носи някакво щастие. А то, освен че не носи, отнема от вероятността да се чувствате добре…когато и да е.
Защо тогава го правим?
Както казах, първо, за да не сме егоисти. Защото “егоизмът”, автоматично бива натоварен с негативно значение. Обаче, нека за момент си представим свят, в който всички бяхме угаждащи на всички останали, и нямаше егоизъм. Може и да греша, естествено, но предполагам, че нямаше въобще да знаем, дори да се опитваме да разберем, защо сме тук, кои сме и какво да правим с живота си, защото той нямаше да има значение, Не и толкова колкото на този до нас. И какво, по този начин всеки ще живее живота на другия човек и всичко ще е съвършено чуждо? Ами. Би било извратено. Не че ако си представим свят, пълен със съвършени егоисти, би изглеждало по-добре. Най-вероятно щяхме в един момент да спрем да съществуваме, защото нямаше да имаме нужда един от друг.
Все се чудя щеше ли да има people-pleaser-и, ако нямаше егоисти, и обратното. Толкова често вървят ръка за ръка. А това изглежда толкова абсурдно тъжно отстрани. Направете си услуга и ако видите егоист и people-pleaser в една стая, метнете граната по тях.
В нито един момент не си помисляйте, че аз и останалите people-pleaser-и се изживяваме като многострадални Геновеви и страдаме, заради това колко сме добри, а светът е толкова лош с нас.
Истината е, че ни е страх да казваме тези неща, които са най-близки до и отговарящи на това, което чувстваме. Следователно персоните в нас бавно стават две – тази, която си мислим, че хората ще харесват, и тази, която крием, защото ни е страх от нея, нищо че тя отговаря много повече на истината. И почваме да не харесваме и двете, защото за едната знаем че не е нас, а другата не харесваме, защото другите също няма да харесат. И какво излезе? people pleser-a не харесва себе си два пъти повече от нормалния човек (добре, че не се занимавам с математика, че иначе сметките ми щяха да вкарат някого в депресия).
Тъпо е, че истината е едно доста “неудобно” понятие, а people-pleaser-а не обича да му е неудобно. Това, примесено със задълбаване в темата за “доброто възпитание” и “добрия етикет”, в един момент става толкова изморително за мъкнене по пътя на социалния ни живот, че шансът да избухнем, става все по-голям. А people-pleaser да избухне звучи като гръм от ясно небе. (Нищо че ако сте малко по-наблюдателни, ще знаете, че небето си е предвещавало буря, и то от доста отдавна).
Затова, мили people-pleaser-и, това звучи много гадно, знам, но ви е необходимо: По-добре е някой друг да не ви харесва, отколкото вие да се мразите. Защото първото така или иначе, най-вероятно е константа. А другото подлежи на промяна. И тя зависи само и единствено от нас.
