Писането на CV – най-нарцистичната дейност
(поне когато ти помага Джиджи)
Ако не ме лъже паметта, имаше урок по български език, някъде, някога, в някой учебник за това как се пише CV. Много сладко, уважавам опитите на МОН да научат децата на нещо практично, но както казва един мой любим човек: “Трудно е да пиша за себе си, при положение, че най-голямото ми постижение, за сега, е да се родя”.
Та, известен брой години след този урок по БЕЛ, все пак се налага да влезеш в света на работещите, особено ако новогодишната баница е предвещала “нова работа”. Следователно, реших, че няма да е лошо да рефлектирам върху дейността си и да видя, мога ли да напиша такова нещо. Обаче вместо това открих нещо друго.
Нещо, толкова ежедневно, за света на възрастните, и документно като CV, всъщност е съкращение от латинското “Curriculum Vitae”, в превод “ход на живота”. Е как аз, бидейки авторът с този псевдоним, на този блог, да не изпадна в екзистенциална криза по повод тази простотия. Ход на живота…
В своя “ход на живота”, човек се предполага, че по административно-делови стил, трябва да опише себе си. Процесът по писане започва скучно и очевидно – име, телефон, и имейл. Продължава в същия дух, неангажиращо, и абслолютно ясно - учлище, университет, степени на образование. И ето тук стана изключително интересно, защото, видиш ли, се прокрадна магическата пръчка на AI, и където аз написах “завърших гимназия”, той каза: “ДИПЛОМА ЗА СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ С ОТЛИЧЕН УСПЕХ И ПОСТИЖЕНИЯ В МНОГОБРОЙНИ ОБЛАСТИ”. След това дойде ред на изреждането на умения. Там горкия изкуствен интелект просто се престара:
Бачкам с хора – РАБОТА В ЕКИП
Хората понякога ме дразнят – РАБОТА В ДИНАМИЧНА, НАПРЕГНАТА ОБСТАНОВКА
Нямам време за нищо и съм на прага на burnout – УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕМЕ И ДИСЦИПЛИНА В ДЪЛГОСРОЧНИ ПРОЕКТИ
Добра съм в това да командоря околните – АРТИСТИЧНО ЛИДЕРСТВО И ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
И аз чета, и чета, и почвам да се усмихвам под носа си, и си казвам, че и аз бих наела този човек с тези качества. Звучи доста сериозно и важно. Само дето…не съм сигурна колко отговарят на истината тези думи. Не че са лъжа, на практика не са, но и са прекалено напомпани за “хода” на моя все още кратък цялостен живот, и едва съществуващ професионален такъв. И за пореден път се убеждавам, че точно това прави Джиджи – не че те лъже, просто захаросва истината, така че да се чувстваш значим…докато не получиш диабет.
Все пак, за да се позабавлявам, реших, че циркът трябва да е пълен и попълних полето и за хобита, което придоби още по-смешен вид:
Чета книги – ЛИТЕРАТУРА
Говоря много – ФИЛОСОФИЯ
Мрънкам си в блога – СЪЗДАВАНЕ НА АВТОРСКО СЪДЪРЖАНИЕ ПОД ФОРМАТА НА КУЛТУРЕН БЛОГ
Пиша песнички – КОМПОЗИЦИЯ И SONGWRITING
Вижте, нито отричам, че стилът в официален документ трябва да е официален, нито съм против да звучи по този начин, защото, ако се замислим, е правдоподобно, кара човекът, който трябва да добие представа за теб, да успее да добие представа за теб, но няма как да не го намирам и за особено забавно, когато един напълно обикновен човек, пише напълно обикновен документ и крайният резултат би следвало да звучи като напълно необикновен сбор от дейности в “хода на живота”.
Може би именно, защото заглавието му е леко кликбейтърско, което кара концепцията да се пречупва в един момент. Звучи уж художествено, а целта е да не бъде. А съдържанието е уж официално-делово, с художествено преувеличаване. (Дай Боже без художествени измислици, обаче).
