Книжарниците се превърнаха...дори не знам в какво вече
Ретроспекция на първото ми мрънкане тук
Аз не осъзнах кога мина година, откакто започнах да споделям разсъжденията си в тази платформа, докато не видях публикация на едно издателство за “книга на годината”, защото явно съществува такава номинация. И си казах: Хей, аз веднъж хейтих книжарниците. О не, чакай, мина 1 година, откато за първи път хейтих книжарниците”.
Затова реших днес, вместо да бъда актуална, и да се изказвам по темата за Евровизия, защото се превръщам в Димитър Ковачев, а нямам килограмите (все още), да направя тази интерпретация възможна, затова ще си замълча…за сега. А и аз не разбирам нищо от музика, имам лилава коса, по дяволите.
Вижте, Фънки в журито на книжния свят мога да бъда обаче, защото някак си, имам нервите.
Та една от книгите, номинирана за “най-добра”, според…някого…тоест според тикток, ама тикток не е някой, е “Кафене Пъмпкин Спайс”. И не го казвам наизуст, буквално описнието на книгата е, цитирам: “Световната тикток сензация”.
Чакай малко. Аз обичам кафе. Даже съм споменавала колко обичам кафе с тиквен вкус точно в тази платформа. Очевидци могат да кажат, че кафето присъства в едно от имената ми даже…хмм. Тогава, какво не ми харесва в тази книга?
Нека започнем от заглавието.
Аз имам проблем с много английски думи в българската реч. И това не е защото съм ревностен националист, а защото имам респект към езика. Към всеки един от тези, които съм учила. Следователно не ми е приятно да ги смесвам. Всеки език притежава свой нюанс, и това може да бъде ключова разлика, дори при дословен превод. Най-добре го усещам, когато майка ми иска да ѝ преведа някоя песен от английски. Затова и считам преводите на художествена литература за изключително труден занаят. Никога например няма да разбера как Валери Петров е съумял да преведе Шекспир, запазвайки стъпката отначало докрай.
Така че когато термини и думи се смесват на български и английски, откачам, въпреки че аз самата го правя по-често, отколкото искам да си призная, затова се чувствам гузно и тъпо след това. Именно Валери Петров служи за добро напомняне, че в българския език думи има. Просто трябва да ги знаеш.
Второ, имам проблем с думата “вайб”1. Не само защото е на английски.
Хората се научиха да четат книги, заради “вайба”, който търсят. А тази въпросна книга била предлагала “удобен, комфортен, уютен вайб”.
Само дето…една година по-късно все още не съм си отговорила на въпроса защо търсим точно това, което знаем, че една книга ще ни даде? Това не е ли като да гледаш същия филм многократно? (Няма лошо, но…няма ли да гледаш и други?) А защо всичко това е лошо?
Защото използваме книгите не според тяхното първоначално предназначение.
Сега ще ви шокирам…целта на книгите е да провокират някаква мисъл. А не да ви карат да “вайбвате”. Следователно препрочитайки същата история с различни корици и прелиствайки до “лютите и горещи” сцени, просто не ползвате книгите според предназначението им. Вие не четете наистина. Ако искате, вземете ми тиктока за казаните думи, заставам зад тях.
С това се опитвам да кажа, че книгите, които считам за добри не са от специфична епоха, страна, със специфичен сюжет или само това, което се счита за класика, а това, което чисто и просто, те е накарало да се замислиш. Дори и лоша книга може да те научи на добри неща, ми беше казано веднъж. Така е. И го предпочитам пред безлична книга. А проблемът ми с днешните книги е именно този. По-лоши са от лошите – безлични са. Такава е и много от музиката, опа, нямаше да говоря за Евровизия. Съжалявам, ако от това някой се е почувствал некомфортно.
Научихме се да ни бъде постоянно комфортно, и да ни бъде все уютно. Да де, обаче колкото и да ни е страх, трябва да излизаме от пещерата отвреме навреме. И всъщност има книги, които могат да ни изкарат от там. Както и такива, които могат да ни напъхат още по-дълбоко в нея. Затова си избирайте книгите внимателно. Пещерите също.
„Вайб“ (от англ. vibe – вибрация, атмосфера) означава атмосферата, общото усещане или емоционалния заряд, който излъчва дадено място, човек или ситуация; може да се преведе като настроение или излъчване и се използва както в позитивен, така и в негативен смисъл (добри/лоши „вайбове“), като описва специфичната енергия, която усещаме.