Ииииииииийл…любители🤮
Антирант
8 декември. Празникът на студентите, бивши, настоящи и бъдещи. Вторият, който празнувам. Изморена съм, защото до сега съм била на работа работа, но съм обещала да уважа събиране с колегите си. Домъквам се до мястото на събитието, където сме се събрали близки, познати, и нетолкова познати “музиканти”, райшли.
От разговор в разговор стигаме до въпроса “какво точно работя”, при което аз обяснявам простичко, че работя с хор от, *въздишка*, любители. Най-просто казано: уча хора, които не се занимават с пеене, да пеят. Защото искат да се научат. При което една от реакциите беше: “Моите съболезнования”.
Сега ще обясня накратко защо не ги приемам.
Аз обичам да се занимавам с това, с което се занимавам, няма да говоря за това в този пост, а и вече съм давала обяснения какво точно правя1. Замислих се за друго. Откога да си “любител”, е нещо лошо? Говоря от опита си в музиката, естествено, но…въпросът се отнася за всяка сфера.
В корена на думата “любител” се съдържа “любов”, тоест любителят е човек, който обича да се занимава с нещо. Такъв, който изпитва любов към някакво занимание.
Да де, обаче ние сме го превърнали в някакъв вид, едва ли не обида, поне в последно време, поне по мои наблюдения. В изказванията за “любители” се забелязва някаква особена нотка на снисходителност, примесена с намеци, че любителят, едва ли не е някакво бавно-развиващо се същество, на което ти, професионалистът, богоизбраният, трябва да обясняваш своя занаят, в който си се специализирал. Защо? Защото имаш диплома ли? Лал.
Да, любителят е човек, който не схваща една материя толкова бързо и толкова обхватно, колкото човек, който е посветил цялото си професионално развитие на нея, но според мен плюсовете на това да работиш с такива хора са много повече, отколкото минусите. Например:
Любителите са по-смирени
Когато човек признава, че няма познания в дадена област, не може и да претендира за такива. Чисто по сократски. Затова се създава обстановка, в която отсъства голям дял его и премахва от напрежението, което иначе се наблюдава, макар и не винаги открито, при т.нар. “професионалисти”, кой от кого по-начетени.
Любителите слушат с по-голямо внимание
Това се дължи именно на първото, и също допринася за по-плавно протичане на процес (урок, репетиция, каквото и да е), защото не си позволяват да се разсейват. Освен това любителите задават много въпроси, което, може би за някои би било “досадно”. Аз винаги го намирам за ползотворно, защото по този начин не спирам да си напомням за значението на сферата, с която се занимавам. Интересът провокира интерес. Това може само да ме радва.
Любителите често пъти са по-емоционални
“Професионалистът” е свикнал с изявите си, особено ако сферата му е от сценичен тип, за каквато аз говоря. Любителят, имайки предвид, че има изяви по-рядко, изпитва по-голямо притеснение, а това в повечето случаи, противно на очакванията да допринесе за по-”аматьорско” изпълнение, е предпоставка за по-истинско и емоционално такова.
Преподавателят ми по пеене веднъж ми каза, че няма нищо по-скучно от перфектно изпята песен, с всичките ѝ технически трудности, и все повече се убеждавам в правотата на думите му.
В никакъв случай не казвам, че толерирам посредствено представяне или изпълнения, нито на себе си, нито на хората, с които работя, защото това, първо, не отива на натурата ми, стремяща се към перфекционизъм, второ, би било все едно да кажа, че нямам цели, а това от своя страна, би било абсолютна лъжа.
Всеки професионалист е започнал като любител
Не давам гаранции и не предсказвам бъдещето, но толкова дълго аз самата съм била в позицията на любител – човек, който повече е слушал, повече е задавал въпроси, повече е наблюдавал и се е чувствал невеж, гледал е отстрани и се е опитвал да се учи от знаещите, че една част от мен може би винаги ще се чувства повече любител, отколкото професионалист.
Затова и никога няма да приема ничии съболезнования за това. Да работиш с любители значи наистина да тестваш колко достъпни са познанията ти в дадена сфера и подхода ти към хората. А “професионализмът”, така или иначе често пъти се измерва не толкова в таланта и дипломата, а в отношението. Ако имаш късмета да работиш с любители с професионално отношение, бъди сигурен, че нямаш от какво да се оплакваш.
